На съвременен етап бирата се разделя на национално и международно производство. Като различните вкусове и подвидове са резултат от местни и културни разбирания, плодородие, климът и т.н.Световни производители са страни като Германия, Белгия, Великобритания, Полша, Чехия, Австрия, Холандия и други. В страни като САЩ, Канада, Австралия бирената индутрия е пренесена от европейските пивовари и голяма част от производството е по европейски стандарти, адаптирани към съответната култура. Въпреки регионалните различия, бирата се категоризира в два основни типа на базата на температурата на приготвяне, която влияе върху поведението на маята: Lagers и Ales. Например в отделни региони „Алеш” се категоризира в разновидности като „бледо бира”, „тъмно пиво”.

Най-честият начин за квалификация на бирата е според поведението на дрождите, използвани в процеса на ферментация. Създаването на бира, с помощта на бързодействаща топла ферментация, което води до остатъчна захар се означават като „ales” (величествена), а тези с по-бавно действаща ферментация, с дрожди, които премахват повечето захар, за производство на чиста и суха бира се наричат „lagers”. Различията между двата вида понякога е трудно да се характеризират.

Разпространени видове са: „Lambic” от Белгия; „Stout” и „Porter”– тъмна бира от Лондон; „Wheat beer” – пшенична бира, разпространена в Германия; “Lager” – лека бира, произлиза от немски ( lagern - „за да се съхранява”)